понеделник, 8 септември 2014 г.

***

Не времето, не времето, не времето
напомня монотонната езда на здрача,
все по виолетова е мандрагората,
във сенките от синьо злато.

Зад палмите и зад пустините,
в покоя царствен на Вселената,
във аромата на целебните води,
покрили къдрите ми със безплътно бяло.

В дантелите на степния покой
цигулките припяват рондо.
Луните се превръщат във жени,
девици в призрачни позлати.

Рубинов еликсир кипи от южен кръст,
кръвта разпалва  звездни олеандри,
олтарни  светове припламват разлюлени.
Любов  предвечно чудо извирай от духа ми.



Няма коментари:

Публикуване на коментар