Не времето, не времето, не времето
напомня монотонната езда на здрача,
все по виолетова е мандрагората,
във сенките от синьо злато.
Зад палмите и зад пустините,
в покоя царствен на Вселената,
във аромата на целебните води,
покрили къдрите ми със безплътно бяло.
В дантелите на степния покой
цигулките припяват рондо.
Луните се превръщат във жени,
девици в призрачни позлати.
Рубинов еликсир кипи от южен кръст,
кръвта разпалва звездни олеандри,
олтарни светове припламват разлюлени.
Любов предвечно чудо извирай от духа ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар