Усмихни ми се облако ....
диво разкъсан във необятните селения на моето недоволство...
Животе сведи глава и погледни в душата ми потъмняла от
скитане без песен...
Бездна първична от клокощеща магма
в сърцето ми
погълни отровата на битието
и затвори изворите на злото дълбоко в ада на моето
нетърпение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар