петък, 12 септември 2014 г.

***


Пресичам временната пауза на утрото
в деня назаем взет,
листата жълтопаметни обагрят дървесата,
как мокри са косите ми в дъждовната позлата.
Така е водораслово край дюните рибарски,
скитащите устни невидимо допиват обичта ти.
Отдръпва се вълната в прибоя на сърцата.
И пак те преживявам мой буреносен ветре,
във облак оживявам и пак съм бяло цвете.
Света побран във нищото ме изумява мрачно,
бушува във душата ми с разбунена  гълчава.
На хоризонта вихъра превръща ме във плът.
Във Словото на  Господа потапя се Духа
клокочи вътре  трепета на тая чистота,
нашепва ми Сиянието Вселенска красота.


Няма коментари:

Публикуване на коментар