***

Красиво...красиво...мига се извива 

по белите стели на тъмните друмища.

Не свършва оная далечна копнежност

по твоята нежност кипящо море.

Невинност забравена гали вечерника.

Влажна милувка отпива дъжда.

Страстно зефира дъха ми поглъща,

ярко проблясват  последни лъчи.

Фара отпива самотна въздишка.

Дъжд заваля, а в очите сълзи.

Моята бездомна усмивка от пристани,

праща послание влюбени, луната мълчи.

Тихо е.

Падат орисани сънища,

в мрака бездомно пее щурче.

Съдбата рисува измислени облаци.

Тихо е.

Луната мълви.