***

Морето ми поднася скрит във чаша,

нектар от  поетични мандарини,

във кехлибареният залез приютили

въздушни мигове и  мидени стихии.

Морето ми подхожда, знам.

Прилича на разплакана сирена,

във пазвата си пази свян,

облечено в най- синята си дреха.

Привечер  милостиво става.

Коварството си пази за луната.

Привлича я със буйната си сила,

дарява и блаженство във водата.

В такива нощи  трепетно те чакам.

Алеята пристъпва мълчаливо.

А пейката все още е на пристана,

унесена в рисунъка на мрака.

Ти моя орис скрита в любовта ми,

целувай порива на тия брегове.

Преди да ме прегърнеш ще остана,

в духа на моето приливащо море...