понеделник, 25 август 2014 г.

Омиротворена


В съня ми лъв преследваше жена,
кошмар по ярък от комета,
родена  орис в събота накрай света,
под диплите на  седем пясъчни морета.

Дали защото вятъра зави
стенания от извори родени
или залязоха последните лъчи
в пустините край кладенци замрели...

Така се уморявам да редя
кутийки с празни  захарни мотиви,
в покой потъва мойто битие
на агнеца в кръвта пролята за греха ми...

И днес съм в мир с миража на предела,
потапям се в азалиите на две лета,
Не търся себе си, сърна съм преродена.
Приличам на зора в утробата на зейнала геена...


Гръцкият лексикон определя «геенната» като: «Място за бъдещи наказания, срещана още и като геена огнена.




Няма коментари:

Публикуване на коментар