В съня ми лъв преследваше жена,
кошмар по ярък от комета,
родена орис в събота накрай света,
под диплите на седем пясъчни морета.
Дали защото вятъра зави
стенания от извори родени
или залязоха последните лъчи
в пустините край кладенци замрели...
Така се уморявам да редя
кутийки с празни
захарни мотиви,
в покой потъва мойто битие
на агнеца в кръвта пролята за греха ми...
И днес съм в мир с миража на предела,
потапям се в азалиите на две лета,
Не търся себе си, сърна съм преродена.
Приличам на зора в утробата на зейнала геена...
Гръцкият лексикон определя «геенната» като: «Място за бъдещи
наказания, срещана още и като геена огнена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар