Измежду хилядите пропасти повикано
смълчано в бездната на странни преизподни
спонтанно като силен степен вятър
ти мое неизплакано море потъваш в себе си...
Вълна дълбинна сенките прогонва,
светлинен извор с чайките танцува
и все по ярко свети небосклона
във изгрева на своята безумна песен.
Потапям се във теб светиньо с морски гриви,
навеки увенчала обичта ми
и ставам чиста като
мидена въздишка
на бисерна сълза поела греховете.
Любовен зов и мачта от кристали,
все по далече кораба отплува
мъглите крият своите въпроси
а аз, все още на брега те чакам време…
Няма коментари:
Публикуване на коментар