***

Понякога съм ничия земя,

среднощна сянка в твоите селения,

ще се събудя утре във дъжда,

реката ще разказва за съня ми.

Любов, подмина ме и днес всезнайнице,

под прага на вратата ключа ти остана.

Похлопа  сънена протяжна тишина,

изви се сянка в лъкатушната вселена.

Безшумно в мене проникни.

Ще те наситя с любовта си.

Във мрака дебнат сто очи.

Милувка дай ми диво време.