четвъртък, 31 юли 2014 г.

Корабът с алени платна

Рисувам нощно бдение на свещи и луна,
прилича ми на приказка за края на света.
Извивката на залеза пробягва през брега,
поглеждам плахо корабът със алени платна.
Надничам във очите си, безшумни небеса.
на изгрева във стъпките се губи вечността,
Стъклата на прозореца проблясват под дъжда,
отплува тихо корабът без алени платна.
Очаквам невъзможното на делничния кей.
Смокинови са мачтите, прозрачни от сълзи,
във здрача мигат смаяни огромни две луни.
Навярно ще те чакам до късно сутринта.
Светлика да те води към мен и към дома.


Няма коментари:

Публикуване на коментар