***

Баналното е някъде зад тежките врати.

Там скритото е в пясъчна кутия.

Безжичен телефон на светло свит,

във дъното при мидите,

там, в прашното на скрина.

Очакването също е банално.

Приведено като оръфан дрешник.

Мнозина съм очаквала и знам,

най тежко е привечер в наслоеното безмирие.

Един перваз на който се обляга скуката,

задрямала във ъглите на устните.

И оня спомен за ръцете ти,

които призори ме будят.

По навик някаква сълза се стича.

Ръми като несбъднат звездопад.

Измислям се отново. Аз съм птица.

Целувам себе си,

отричайки баналния следобеден куплет.