В дълбокото на най дълбокото,
на дъното,
във яростта на фалоса
на облака в задънената фабула
страстта стихийна мантия надяна.
На похотливеца сластта
на сляпо приюти,
в маслинения повей на плътта
зарови думи и души.
Избухна преизподнята
на земната утроба
ранимо прокънтя
светлинно невъзможна
ранена тишина
в очакване задрямала
открадна ни съня
във пясък ни превърна
преструвка няма,
има обладание
за някой е любов
за другиго желание
преструвката е поза
порока скъп сапфир
на блатото във ямата
сумрака дар дарил
И мислиш си...любов е..
Преструвка и куплет..
Отгоре някой гледа.
и нищо не е в ред...
Няма коментари:
Публикуване на коментар