***

Ти сянко моя от преданията речни,

захвърлена сред хаоса на думите,

изрязана с кинжала на нощта,

на тъмното пресичане във ириса...

Вървиш до мене в бледолуния от мисли,

въздишаш с тънката извивка на съня,

мастилена се вливаш във косите ми,

гальовна като звездна тишина...

Ти не тъгувай моя самота във нощи бели,

пулсирай  сред тревите залудели,

любимият ме чака сред степта,

ухаеш на море, на облаци и дюни,

метличини небето оцветили,
в най приказния свят на любовта...

Със мене сянко поиграй и днес,

върбова клонка сред орисан лес,

на горската тинтява самоцвет,

оплетена в коприва и планински лед...