Летописи

Морето все във орбита кръжи

от страст задъхано към нимфа колеблива..

хоризонта неизбежно приземява

с въздишка мрака здрача приютява...

И тези устни с дъх на кедър
извиращи от твоя дъх,

и този стон от нежна флейта,
тиха песен

осъдена за мене да звучи в далечното 

на най-далечните луни..

Безумно ти ме облада,

по гола от кристала бях

изля над мене огнена жарава

потънал в моята забрава...

Ти приказно видение от нощните ми бдения,

ти мое пиршество от плът и кръв,

ръцете ти са огнени грифони,

бедрата ти лиани от материя...

Пий моите устни ненаситен земен мъж...

погубвай ме със алчността си дива

пустинен кехлибар в недрата на земята..

Магия съм, а не жена

ела сред дъхавите ми обятия,

във мрежата на тъмните вибрации,

вземи и моите гърди

там устните си ти сложи

печат накрая положи

сред нивите от галещи сълзи

невидим после остани

стопен в мъглата на забравата

ти моя притча от лъчи

в следобедната сянка на моравата...