сряда, 23 юли 2014 г.

***

Как във сън те превръщам
мое нежно ухание 
скрито  мокро в ръба на вълните.

Как и днес ти животе
проникваш във мен, 
ням орисник на моите пясъчни тайни,
цвят изваян сред светещи спомени...

Сътворен във изящна камбана,
диво време,
звън раним,
чиста бяла сълза,
под крилото ти,
Вечност умислена.

Светъл лъч нецелунат
избуял след дъжда
аз те вдъхвам
любовен и истински...

Във милувка обвивам деня,
ще те чакам на края на пристана,
порив мой с дъх на рай и ...вина...




Няма коментари:

Публикуване на коментар