***

1 Йоаново 1:8

Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.

Не веднъж се припира лъжата,

свойта истина търси до днес,

всяка дума е с примка позната,

пришълец зажъднял за сплетни…

Жажда блика от извора в мрачно усое,

водоскок пожълтял от воня,

жълтолика змия пръска слюнки отровни,

ненаситната паст е капан за мухи…

А там някъде песен на гълъб,

тъй високо, просторно небе,

синевата прегръща най бялото в мене,

помъдряла отваря житейски очи...

 Във сърцето се ражда най светла надежда,

зрънце скитаща радост любовта ми дари,

огърлица от макове върза дъгата,

във душата ми Господи ти погледни...