Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се
освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си
заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете.
— Петър Дънов, “Няма престъпна любов”
Нощта заблъска в тялото и, потопи го в себе си лепкава,
тъмна, похотно задъхана. Смееше се на тръпнещите гърди, докосвани от устни на
мъж, на бедрата, птици готови за полет. Вълната тая нощ бе жадна за любов,
разлисти нежните извивки , слети от възторга на изпепеляващата ласка.Морето бе
жена, поемаше стихията на своето вилнеещо желание, блъскаше се в бреговете на
плахото откровение, с което покриваше пелената безвремие, криещо срама от
своята безпределна страст към отдаването.
Утрото се потопи някъде между корема и ничия земя, гмурна се
в косите , целуна гроздовите зърна удоволствие, изчезна в златистия хоризонт на
обедното равноденствие, лениво се усмихна на моя плах опит за проза и…ме
запокити в делника.
из " Дневник за неканените гости"
Няма коментари:
Публикуване на коментар