Отвъд сумрака

Невинно своеволие във детския ми свят,

най лятната задявка в зениците игриви,

принцеса от забравена игра,

във приказка за принцове и самодиви...

Мълчанието пише своите куплети,

сърцето ми пресъхва и кънти,

на мълниите небесните сонети,

догонват  бездни от  абсурдни висини...

Ти моя стълба към небето,

лиана от тропическо безводие,

в косите си те вплитам,

сноп лъчи

сумрака маска е

в чупливото двусмислие...