Не ме превръщай в чувство....
аз съм миг
на сто лета веднъж се случвам
лицето ми е музика,
най-синя светлина
луната синя в мене се оглежда...
Безплътен залеза сребрее,
звездно мокър
от сто години тежка
самота,
безумните предателства отреждат,
пародията на не една беда...
Заслони със молитвени очи
на кръст разпъват нечии вселени,
несподеленото е като колело,
от чувства в огън потопени...
Мъглите не поглеждай изнурен
пустинята е близо
виното е мен
лисиците във лозето кротуват
мечтите във илюзиите все още плуват…
Няма коментари:
Публикуване на коментар