понеделник, 30 юни 2014 г.

Юлски океан



Нощта разтла чертог бездомен,
във маскарада звезден скри сълза,
поръси тишината с лунни сенки,
разлисти търпеливо вечността...

Измисли няколко куплета бели,
после в песен ги изпя,
на чер опал огнивото запали,
във степния пожар изля страстта...


Две педи пустота,
на крачка от възторга,
студена красота,
във нощ,
във нощ тревожна.

Усмихнати лица,
магия непозната,
целувка от луна,
копнежно невъзможна.

Морето отразява
невидима планета
лицето ти е сянка
от струнната комета...

Взривявам кръстопътя,
абсурдно се смалявам, 
превръщам се в жена,
отново  оживявам...

Пречистена от болката,
пробужда се душата,
във юлски океан
се къпе пак Зората...




Няма коментари:

Публикуване на коментар