четвъртък, 26 юни 2014 г.

***

 Несъответствието предизвиква интерес.    Нестандартното е интересно временно. После става трън и боде. Временното често е постоянно, същественото предшества гордото празнословие на невидяните вътрешни емоции.
  Попадам в капан за наивни откровения, носещи кални потоци признания, като последно убежище в приюта за талантливи непризнати дарования, намерили изява в свитото пространство между два реда и няколко картини.
   Отвътре тишината крещи, очаква някой да чуе плача на собствената си душа. Когато долови ритъма на сълзите, невидимите вопли на нечие послание отваря пътя към замръзналата сърцевина на самотата.
 Споделяне, всичко започва с това.
  Доверието, което изграждаме е същия капан за наивници, в който драговолно полагаме чувства, думи и очаквания, с трепета на деца, открили вятърната мелница на приказния свят, така прекрасен, като фонтан от лъчисти слънчеви изригвания!
   Някой идва в твоя свят, настанен в удобното кресло на монотонното ежедневие. Някой, който търси пространство в тесния откос на дулото, наречено приятелство.
 След мълнията, слушай как ехото заглъхва  в тътена на гордостта, която предшества падението.
  После всичко се слива с делника, в който  врабците  се стопяват и изчезват изчезват като хората. 
  Помнят ги само птиците, записани в оная книга на унищожените мостове, ония, дето после никой не може да възстанови...

 из " Дневник за неканените гости"


   

Няма коментари:

Публикуване на коментар