сряда, 25 юни 2014 г.

***


Измолих две сълзи,
като пътеки бели
в ефира на нощта
пустинно нацъфтели.
Звезди от перлен дъжд,
две босоноги сенки,
във мрака оживели
и в тихата луна,
греховно ласки вплели.

По кожата ми пари
последната целувка.
Със устни ме рисуваш,
и жадно те поглъщам.
Сълзите ми в дланта ти
са като две пътеки,
безсънно изсветлявам,
безсъница любовна.

Във мрака се стопявам,
прашинка в нощ тревожна,
във тебе оживявам,
мистична
невъзможна...




Няма коментари:

Публикуване на коментар