Измолих две сълзи,
като пътеки бели
в ефира на нощта
пустинно нацъфтели.
Звезди от перлен дъжд,
две босоноги сенки,
във мрака оживели
и в тихата луна,
греховно ласки вплели.
По кожата ми пари
последната целувка.
Със устни ме рисуваш,
и жадно те поглъщам.
Сълзите ми в дланта ти
са като две пътеки,
безсънно изсветлявам,
безсъница любовна.
Във мрака се стопявам,
прашинка в нощ тревожна,
във тебе оживявам,
мистична
невъзможна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар