В едно бистро
накрая на квартала,
на десет крачки от брега,
хвърлих котва премаляла,
от тая ранна есенна мъгла.
Поръчах лед за двама,
с черешка за усмивка,
загледах се във залеза,
преди да цъфне изгрева.
Видях те сам на кея,
във сянката на фара,
погледнах към луната,
защо ли бе изгряла.
И стана ми вълшебно,
във еньовския сок,
добавих две череши,
лимони и любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар