петък, 20 юни 2014 г.

***


Стига ли ми това небе,
облаци разперили бродерии,
или това атлазено море
тържествуващо, като надежди бели...

Стига ли ми нежния сюрприз,
с бриза летен дето се задява,
стига ли ми пеперудения смях,
в слънчева прозрачност оживяващ...

Стига ли ми цветния прашец,
в кладите на младостта ми,
истината скрита в мъдростта,
в черния отблясък на скалите...

Някога  ще побелея от възторг,
ще обичам носталгично живо.

Стига  ми, потрепва житен клас,
някъде дете тревожно плаче,
топла  майчина сълза
стича се по дланите ми хладни...


Няма коментари:

Публикуване на коментар