Босоного лятото набързо долетя,
във дъжда виновно се усмихна,
сложи слънчевите очила,
заприлича на засмяно чудо.
Забълбука в смаяния небосвод,
на липата кацна пойно птиче,
в калния поток замря,
и се гмурна във прибоя морски.
Мое детство, крия се във тебе,
сине мой, възторга ти дарявам
лято мое, идваш тъй навреме,
вятърко приливам от любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар