вторник, 17 юни 2014 г.

Имресия преди залез слънце


В такива дни приливам от любов.
Отмаляла се губя в твоите прегръдки,
очите ти поглъщат моята светлина,
устните ти мълчаливо танцуват 
в онова пространство между и изгрева и залеза,
където е заключена събудената ми женственост.

...фантазия съм,
такава земно извисена,
от лунен сън откраднала
най безнадеждната надежда,
в обятията ти скрита...
...сянка с цвят на макове
жълтоока самодива
в диамантения низ от залези...
...целувай ме,
въздишка от кристали
във твоята любов откривам,
среднощни чудеса
заключени във мълниите на гласа ти,
видение от драконови водопади
разливащи по моите гърди,
най цветните искри безумна нежност...
...вали мой струнен дъжд в утробата невидима...

Даная те очаква оплодена.
Заспивай в мен,
когато те събудя,
ще скрия голотата си от тебе.

Ще бъда твоя храм.
Ще бъда твоя жрица.
Във устните ми не търси смирение,
ще пият силата ти
все така разтворени за тебе...
...все така
...в молитвения порив на душата...




Няма коментари:

Публикуване на коментар