***

Неделни мои пясъци златисто сини,

усмивка от предишни времена

събудена звезда пустинно отразила,

кервани кехлибарени разтворени в деня.

Вселенска пустота през палмите наднича,

ухае на оазис в прозрачна мараня,

поглеждам през прозореца отворен

и вдъхвам себе си
във призрачната песен  на нощта...

Потъвам и се губя, мираж от светла бездна

среднощна светлина във здрача посребрен,

поглеждам те и ето, очите ти са влажни

кафявото им кадифе е меко като ден.

Косите ти искрят във бяло снежно злато,

ръцете ти са хлад от езерна вода

озъртам се и ето, приижда бързотечно

оная наша страшна  последната вълна...

Въздишка от стихии 

вибрира в облак струнен

душата ми те търси

в деня ми недолюбен...