събота, 14 юни 2014 г.

***

   ... Лъжовен свете, мръсен скапан и сбъркан. Не те признавам тъй както ти мен не признаваш.
За какво ти са синьото и зеленото и тези страхотно красиви скали! За какво ти е топлата пръст, кафявата, меката , в която семената никнат с надежда и в която всички накрая изгниваме.
Пари, пари и пари, ти друго не знаеш скапльо такъв. Всичко в тебе е едни пари. 
Вълк в гората да бях от една пушка щях само да бягам. А в този мек,тъй гладко тапициран живот навсякъде ме дебнат парите на другите, възкачват ме и ме събарят,
Въздигат ме и ме предават на всяка крачка! Ах, гадните ви пари и пари…

цитирам по памет...из" Хубавата Мария" на Дончо Цончев

Няма коментари:

Публикуване на коментар