... Лъжовен свете, мръсен скапан и сбъркан. Не те признавам тъй
както ти мен не признаваш.
За какво ти са
синьото и зеленото и тези страхотно красиви скали! За какво ти е топлата пръст,
кафявата, меката , в която семената никнат с надежда и в която всички накрая
изгниваме.
Пари, пари и пари, ти друго не знаеш скапльо такъв. Всичко в тебе е едни пари.
Вълк в гората да бях от една пушка щях само да бягам. А в този мек,тъй гладко тапициран живот навсякъде ме дебнат парите на другите, възкачват ме и ме събарят,
Въздигат ме и ме предават на всяка крачка! Ах, гадните ви пари и пари…
цитирам по памет...из" Хубавата Мария" на Дончо Цончев
Няма коментари:
Публикуване на коментар