***

Полето днес ухае на гергьовниче...

Наздравици ехтят, земята  цветно диша.

Белее някъде далече планината,

върхарите погалени  пируват заискрили.

На празника и днес потъвам в тишината.

До мене смог от бури погълнали душата.

А ми се иска пролет  да влезе през вратата,

до мене да приседне, в контура на тъмата.

А после да гадаем унесените рими...

Луната да разстила коси от бели гриви...

Магията да пръска вълшебна светлина...

Зората да е е златна усмихната жена...

Невидима оставам, въздишка от кристали

Притихвам във очакване, стопявам се в безкрая.

И ставам все по  езерна сред острови мъгливи.

С мълчание поливам градините си диви...…