Новата Изавел

Прескръбна не ще те подиря.

Омерзена не ще те помилвам.

На гнева във стихийната сила,

омърсих белотата ти цвете...

Кръстен знак и Голгота,

после бясно падение.

Нощен зов и въздишка,

без сълзи и вълнение.

Самотата убива, 

глухо звяра мълчи.

Изтерзаните острови

все обвити в мъгли...

Пътя все не намирам,

а небето мълчи,

в мене нещо умира,

а живота горчи.

Сенки тягостни плъзват.

Оковано сърце

Ти надежда оръфана

възкръсни, говори...

Смляни горски дъбрави.

Вълчи ями и смрад.

Любовта ближе рани,

преобърната в мъст.

Не умирам..Изстивам.

Злото в мен ме гори.

Виждам гробната яма

а света все мълчи...