***

Не съм заспивала до днес,

стопена в пазвата на ничия прегръдка,

заспивала ли съм насън,

във бледия завършек на ленивото очакване,

във мисълта на толкова безмислия.

дълбоко над звездите, във звездите...

Покоя от космическа мелодия

изчезнала в чертозите на мрака.

Не съм заспивала и днес.

Съня ми всъщност е очакване.

Прилича на пропукано гърне,

различно,  но със делнична позлата.

Прилича на небе от звук и сянка,

различно, като недописана поема,

превърнато във мъничко дете,

в жасминовия свят на чудесата.

Заспивала ли съм на сън..

Събуждам се, деня прегаря..

И аз съм същата, разлистила сърце,

В мастиления делник на съдбата.