***

Дъхът ми те пари с най любовния плам,

тая ласка е кула вълшебна

аз съм обич- ти драма. 
А отгоре поле,

липсва само раздираща рана...

Все дъждовно продънено сиво небе,

зеленика прогизнала, празни планети,

сивоока и хлъзгава кал…чернозем...

облак с вкус на дъги многоцветни...

Блясва нейде светкавица.

Лик от някакъв срив.

Планетарните сблъсъци.

Диагноза всемирна...

Ти защо си до мен.

Таз целувка е взрив.

А ръцете ти палави все потъват във мене.

Дай ми устните мъжки тъй жадни за плен,

мойте нежни целувки са сочни.

Най нектарно потича сок от цъфнал бадем,

и дъха ти превръща се в цвете.

Тишината поглъща паралелния свят.

Топъл лъх се изля на гръдта ми.

Моя пролет си ти, усмирено море,

нощна тайна настръхнала в мене...