В сребрист пожар догаря тишината
небе, надраскани клавиши проза...
Усещай моята тревога
като пламнала жерава,
сред диплите на двете ми бедра
рубина на фантазиите ти скрили.
Усещай лунните мъглявини,
селения кипящи в грях и вино,
в до болка алчния стихиен ад
на две гърди във тебе впити.
Безсрамно обладавай тишината,
проблясвам като розова зеница,
поглъщам струите на нажежените чертози,
свирепо волята ми покорили.
Езическа икона в храм без
добродетел,
без изповед и без олтар....
Пустинен скитник прероден в мъглите
сред грохота от ад и свян...
Няма коментари:
Публикуване на коментар