понеделник, 7 април 2014 г.

***

В сребрист пожар догаря тишината
небе, надраскани клавиши  проза...

Усещай моята тревога
като пламнала жерава,
сред диплите на двете ми бедра
рубина на фантазиите ти скрили.

Усещай лунните мъглявини,
селения кипящи в грях и вино,
в до болка алчния стихиен ад
на две гърди във тебе впити.

Безсрамно обладавай тишината,
проблясвам като розова зеница,
поглъщам струите на нажежените чертози,
свирепо волята ми покорили.

Езическа икона в храм без добродетел,
без изповед и без олтар....
Пустинен скитник прероден в мъглите
сред грохота от ад и свян...



Няма коментари:

Публикуване на коментар