неделя, 13 април 2014 г.

***

Ще напиша ли нещо възвишено,
да посрамя твореца във мен.
Мисъл празна, но пълна със истини,
бял ветрец от мъгли вдъхновен.
Люляк пролетен - цветна магия,
лекокрила въздишка от дим.
Мигновение преродено във облаци,
синеглаво лале във сумрачни лъжи.
Някой ден ще потъна във писъка,
в смога блъвнал лавинни петна,
ментов чай ще изпия на пристана,
нека всичко потъне в тоя залез незрим.


Няма коментари:

Публикуване на коментар