Очаквам те Боже

Ех, Боже, ех, Боже..

И аз съм човек!

Превивам сърцето си.

Толкова мога.

Но дишам и пиша ти стих,

дано да погледнеш към мойта прокоба,

дано да се сетиш за мен.

Загивам сама в тишината порутена,

греха ме убива без смисъл, без жал.
Примирам от  ужас и стена замръзнала,

но още съм жива, и дишам
и дишам... едвам...

Искам да вярвам във Тебе, 
мой Боже,
искам да вярвам,

че ти си светлика,

запалил в душите любов.

Искам да пазя най-святата истина...

За кръста ти. Жертвено нов.

Премалям от рани.

И сълзите бягат.

Сурово е времето знам.

Във святост пребъдвам ли?

Опитах, но паднах. Толкова мога.

Човек съм.  И още съм жива.

Побързай, аз дишам. 

Във бездна живея.

Къде ли се губиш в нощта.

Прости ми Иисусе,

нали ме обичаш.

Очаквам те Боже,...

СЕГА!