***

Когато зимата си тръгва

побелявам,

залоствам пътната врата,

на прага дреме избуяла,

трикратно умножената тъга.

Когато ти си тръгна зимно беше,

огромна зейнала луна,

дървята трупаха премени бели,

във мен бушуваше снега.

Когато зимата си тръгва

изстивам уморена,

угаснал дънер в  тихото огнище

тлее в сън..

Когато аз си тръгвам не умирай,

въздъхвай пролетно,

преди да отлетя навън...