И няма край живота бодър

Дъждовен ден...

Празнувам себе си...

Не вливай в мен сълзи небесни,

прогизнал склон от влага изсушен.

Смирено се накланям,

Аз Титаник съм,

непотопяем спомен,

вик на глупостта...

И да ви кажа смела съм!

И не ми пука...

Протече покрива...

Тавана избуя!

В тревите на саваната ще легна за сполука

Като заслон от  тая пролетна шетня!

Дъждът ръми, ама че скука...

И ръси думи...тра ла ла...

Най пролетния сън във прах загънат,

проплаква в тъжния ми стих...сега!

Какво пък, ще си пийна вино!

Кебапче прегоряло ще изям!

След туй сладкиш, гранясала маслина,

любовна мъка сгушена в мъжа!

Ухилен червей в кухнята ми свит...

И викам си, ще ида в кафенето!

Ще пийна ром.

И ще похапна грис.

Бозата ще оставя за вечеря,

сладкиша ми е реване с ориз!

Напсувах мартенското време.

Обух си новия ботуш.

Усмихнах се.

Дошло е време,

да се превърна в морски бриз...

Ще бъда като зряло лято,

целувано от брегове...

Надежда имам във сърцето...

Живот здравей!

Обичам те!