Тебе

Нощта има много лица.

Потайности скрити във мрака.

Огромна трептяща в небето луна.

И няколко хълма самотни.

Нощта е приветлива само на сън.

Приижда със дъх на смокиня.

Талази мъгливи с лице на жена,

разпръскват коси във миражи обвити.

Измислям те моя беззвездна вселено,

тръпчиво горчива, бадем в полунощ.

Протягам ръце, пеперуди във синьо,

обичам те, пърхаща сянко на звездно дете.

Във изгрева крия лицето ти нощ,

прегръщам сълзите във мрака родени,

стихиите пеят, проплаква дъждът,

шепти тишината напевно след тебе.

Прегръдка подгизнала, мъжка ръка,

гърди като голи въздишки.

Леглото е празно. Целувам мига.

Обичам те, обич невидима. Тебе.