***

Има дни в които се лекувам.

От себе си. От теб и от разделите.

В такива дни е истинско безумие,

да дипля спомени. И в истини да стена.

Бесилото проплаква в гъсталака

обсебило умората на дните ни.

И знаеш и защо?

И днес не съм целунала,

препускащия слънчев лъч

замлъкнал усмирен в очите ти.

Във златното на лятото се криеш,

във думите отвлекли тишината ми.

С какво да те накарам да се върнеш...

Във цвят да се превърна ще увехна,

във облак ме превръщаш. Непомилван.

Теша се някак. Ти повярвай в мене

все още те обичам. И сънувам водопади.