***

Тъжните хора не търсят утеха,

те са на края на кея и днес,

гали челата им бриза и ето

ладия бяла пак виждат в зори .

Блясват платната и - бели надежди,

вятъра ситни напеви реди,

тъжните хора и днес са заети,

гонят сълзите  си с мътни очи.

После притихват. И пари ги болката.

Скътали в нея шумящи вълни.

Плачат във себе си. Тихо немеят,

пролетно гали ги ведрия морски каприз.

Тъжните хора не гледат небето,

в тях хоризонта е пясъчен сън.

Днес ги прегръщам отново и ето

сипе простора най-нежния сън.

Песен запяват за нова надежда,

плаха усмивка в лицата искри,

пращам ви моята сладка милувка...

Хора...

Защо, защо сте сами...