Погали ме вечерно преди да изгрея,
поетичния ден сто напева реди,
тихо гасне деня
орхидея от юга,
сбрал в ядрото си земни съдби.
Погали ме с любов мое звездно дихание,
прошепни ми балади от минали дни,
че сърцето е птица,
тайнствен глас нецелунат,
храм орисан,
тръпчинков нюанс от сълзи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар