***

Не ме превръщай във кошмар,

когато пролетта във тръните вилнее,

когато шипковия храст,

във къдри розови се дипли,

като кордела от  бодили,

в сърцето изрисували въздишка.

Часовник във главата ми тиктака,

абсурда някъде прегракнал щраква,

съзирам пясъчна мъглявина,

навред се шири пролетта,

кошмара се завихря като ехо,

усещам го,

прилазва гущериво

нахълтал в моята градина от липи,

все още оголели от студа 

на подранилата слана

опърлила дъха на любовта ми.

Потръпвам и живея,

снегоход от цвят на джанки и безумия.

А мартенския заек закъснява,

нетърпеливо яхвам своя луноход,

политам пак над бездната щастлива,

оглеждам се отгоре,

днес съм жива...