***

Разлистен деня е
във тичинков прах...

Най – дългата нощ,

цвят от бели фантазии сее...

Прокрадва се  мълком
протяжен сумрак,

бездумно дъжда,

сенки пролетни тръпнещо сипе...

Нивята поглъщат възторг  и лъчи,

в натежалата влага алчно  зрее очакване...

Докосваш гърдите ми. Влажни лехи.

Положени кротко във  мъжкото семе...

Тръпчив аромат  ураганите крият.

Дъхът ти солен е. Напомня ми бриза.

Ръцете ти още ухаят на мен...

Настръхвам разнежено впита във тебе...

И влюбен деня обладава луната,

безсънни сме с теб,

по щастливи от всякога...