Когато врабците изчезват

Когато врабците изчезват

синевата кърви...

Шепа сняг във очите замръзва.

Жребий пагубен сляпо кръжи.

Запустява в прокоба градината.

Три минути безумия.

После вик на чакал.

Изтерзани планински усои...

Скитник мрачен прозрял същността,

на броените земни заблуди.

Вой на сетен акорд.

После мрак и забрава.

Ръкопляска света,

скрит във луда забрава.

Запокитени дребни житни зърна,

все сред алчния плевел,

оживял във пръстта...

Мое живо начало...

Крехък лъч светлина...

Остани си тъй бяло.

Като лист на мечта.

Остани си смокиня.

Гълъб с бели крила.

Моя синя надежда,

възкръсни в мен...Сега...

***