Бдение

Преплетох шарките
неразцелувани,

водата оживя.

Съня ми се катурна
разцелуван,

на няколко пресечки
скрити в трепета.

А моята столика самота

изви снага
като клеймосан бурен.

Копнежа днес захвърлям
в пепелта,

обсебена съм от възторга,

скрит в тая морска синева,

неземно причудлива,
като милостиня.

Миг докоснал изворните щерни
що бълбукат

в ангелски въздишки потопени.

Бдение във ранно утро,

някъде във паметта сребреещо,

като вълна
преди да се разбие във сърцето ми.