Там някъде в края на дните,
в разораните райски потоци,
в най дълбокия сън на водите,
аленеят раковини разлистени.
Скитам мъничка,
водопадна,
обич дивна със сладост поръсена,
като вино кипи неизпитата радост,
земен трепет ми гали челото.
В най-неземния храм на нетленния спомен,
аз те искам най- земно пречистена.
Тишината смутено навлича одежди,
и нахлуваш във мен като бриза крайморски.
Оглушала от бурите, с устни скитащи дюни,
аз целувам дъха ти, мое безумие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар