четвъртък, 16 януари 2014 г.

Там някъде в края на дните


Там някъде в края на дните,
в разораните райски потоци,
в най дълбокия сън на водите,
аленеят раковини разлистени.
Скитам  мъничка, водопадна, 
обич дивна със сладост поръсена,
като вино кипи  неизпитата радост,
земен трепет ми гали челото.
В най-неземния храм на нетленния спомен,
аз те искам най- земно пречистена.
Тишината смутено навлича одежди,
и нахлуваш във мен като бриза крайморски.
Оглушала от бурите, с устни скитащи дюни,
аз целувам дъха ти, мое безумие.






Няма коментари:

Публикуване на коментар