***

Две сфери в центъра на нищото,

далечен тътен от нищожен прах,

мъждукащ феникс в новолунието,

и никому ненужна гусла на щурец.

Във центъра живот от думи, думи...

изсечени в скалите на забравата,

две сенки сред гъмжащата дузина

във пърхащия свят  на святата заблуда.

Там някъде намирам път пресечен,

във долината ожъдняла от безсъния.

Орел в простора. Низ от безконечност.

Картина скрита в огледален свят.

Гласът на мъглявина сред ледовете,

пропукана като гръдта на спяща нива.

Кристален образ на дете,

едно сърце понесло самотата,

сълза отронена, вградена във венец.

Любовен стих, написан на тревата...

Потъвам и усещам дъх на пролет,

усещам горски цветове,

живота ми е като пуст прозорец

зазидан в най абсурдното море.