Видение

Такава пустош.

Сенки чезнещи.

Видения прокобни.

Светове изчезнали.

Неистината ражда истина.

Зачената във ложето на праведник,

разпънал същността си похотлива

 на висящите звезди.

Сълзите му и днес съзирам.

Очите ми са негови лъчи.

Видения във хаоса намерили сияния.

Виолетов цвят.

Невинност на сърце.

Окървавени мисли

сред пустиня от тревожност.

Пресечен възел.

Горест и въже.

Във сенките е скрита в свян покрита,

едничката надежда на света.

Разсечен кръстопът на ничия планета.

Извън възторга скрит дълбоко в мен,

поглеждам в пропастта.