Оживяла

Вълнението днес не ми подхожда,

смиреното море е по на юг,

там корабите мързеливо са на дрейф,

платната свили от безветрие.

На мачтата пробуден дреме вятъра,

улавя моето трептене и ме гали,

задрямало е нещо вътре в мен,

очаквам прилива незнаен шепнешком

във неочакван танц да ме покани.

Събуждам се и ето ден.

Забравата ме стиска в обръч мрачен.

От тези брегове ни гръм, ни вик,

сирените отдавна тука са измрели.

Нима морето днес е опустяло като нива,

продадена преди плода си да роди.

Или онези гарвани лудешки почернели,

тъй грозно грачат в родните земи.

Усмихвам се и ето оживявам.

Такава тиха и добра.

И утринна надежда съживявам.

Насред небето в бяла тишина!