Докосна ме в дълбокото....
едно Море онемяло от
очакване...
Разби вълните в сърцето ми,
мечтата прониза светкавица...
Печални акорди от сбъднато
щастие,
пепел от трънен венец,
гордиев възел разсечен от
истини.
Мисъл красива, пречистена. Уморена.
Изкована във клетка на славей,
побеляла от скреж в летен зной.
Мое тихо вълшебно присъствие,
вливай радост във белия ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар