Не сънувай ме,
аз съм измислица,
сбъднат повик от сто векове,
тежка зима и пролет безмислена,
плах ветрец във бунтовно море.
Не сънувай ме,
тихо си тръгвам
две очи изгорели в степта
сянка плаха на нежна орисница
сто прозореца светят за мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар